Глава 3

 Пред трона стоеше окаяник, с разпокъсани дрипи, коленичил, гърчещ се от болка. Цялото му тяло бе в белези от безкрайните мъчения в царските тъмници. Златната корона на главата му се отличаваше на фона на това клето същество. Масивната изработка от чисто злато бе инкрустирана със скъпоцени камъни формиращи фигура на лъв. Под огромната и тежест предателят скимтеше за милост:

-Моля, Ви ваше величество, милост! Вече ще съм Ви безкрайно верен повярвайте ми, никога няма да Ви предам отново!

            -Това бяха думите ти когато ми се врече във вярност, но след това ти не се поколеба да нарушиш тази клетва и да потъпчеш обещанията си, защо да ти вярвам сега? Рече стоящият на трона цар Крум.

            -Кълна се в боговете, този път ще съм верен до смъртта ми!

            -Вярвам ти, ще се погрижа да изпълниш клетвата си. Стражи! Отсечете му главата!

            -НЕ НЕДЕЙТЕ МОЛЯ ВИ, НЕ МЕ УБИЙВАЙТЕ!

Двамата стоящи гвардейци извадиха мечовете и се приготвиха да посекът предателя... „СТОЙТЕ!“ извика царят.

            -Не, ти няма да умираш, поне не все още. Ти винаги си желаел трона на царство Саракт. С години виждах твоята жажда за повече власт, искаше злато, войници, титли. Но ти си наивен, властта може да изглежда примамваща, богатството също, но никога не разбираш истинската тежест на короната до момента когато вече е в ръцете ти. До върха се стига трудно, но много лесно се пада от там. Един ден си могъщ управник на следващия си отровен от любимата, заклан от конспиратори, убит в битка, набит на кол от народа защото си некомпетентен владтел, изгорен от враговете в битка, но ти Златьо никога не си осъзнавал това, винаги искаше повече и повече власт и не се замисли, че някой от по едрите кокали може да ти приседне. Да властваш не означава да имаш неограничена власт, имаш и отговорности и винаги трябва да действаш внимателно. Затова наказанието ми към теб ще е и вид урок. Короната която стои на главата ти тежи доста, но не достатъчно да разбереш истинската и тежест. –продължи царят. –Стражи, поставте предателя на колене, и изпълнете присъдата!

Отстрани, наредени един до друг в окови стояха другите съзаклятници участвали в бунта гледайки с ужас наказанието на предводителя си. Междувремено докато двама стражи държаха провинилия се болярин други двама започнаха да поставят тежки каменни късове върху короната стояща на главата на предателя. Тежестта ставаше невъзможна и от лицето му се стичаха едри капки пот , виковете му ставаха все по пронизителни, докато не се строполи, тогава единият от стражите взе най-големият от камъните и го тръшна върху главата на мъртвеца. Кръв и смачкан мозък се разплискаха върху лицата на останалите аристократи чакащи присъдата си. Лицата им, вкаменени като камъка който разби главата на болярина Златьо. Никой от тях не пророни и дума, предишният преди тях се молеше, но това не промени съдбата му. Царят бавно се изправи от престола и се приближи към осъдените на смърт.

            -Виждате какво се случва с тези които ме предават, нека това бъде за урок на всички ви, защото днес вие ще живете. За разлика от вашият лидер вие се предадохте доброволно, когато разбрахте,че битката е загубена. Аз не съм див звяр и имам милост, смъртта на Златьо е вашето предупреждение. За това, че се предахте навреме, а след това помогнахте за потушаването на бунта като заловихте лидерът му искам да ви дам награда... От този ден нататък земите на болярин Златьо ще бъдат разделени поравно между вас и вашите семейства, а обикновените войници участвали в бунта получават амнистия. Стража, вече може да изведете затворниците от тук и да ги пуснете, искам ги облечени за пира тази вечер.

            След като излязоха, капитанът на стражите попита владетелят:

-Царю, защо ги пуснахте да си вървят?

-Врагът готов да се бие до смърт, дори когато битката е загубена, трябва да бъде унищожен напълно, затова убих Златьо, а в момента всички членове на семейството му са набити на кол пред градските порти, защото след години някой негов син може да се върне за отмъщение, но ако избивам всички които ми противоречат, ще стана мразен от всеки което ще ознава скорошният ми край, врагът който е готов да се предаде и да ми служи не трябва да бъде наказван сурово, а точно обратното трябва да му се помогне да се изправи, така ти и той ставате по силни, и освен страха, той ще се чувства задължен към теб. При управлението често се избира дали да бъдеш мразен или обичан, но когато имаш възможността да бъдеш и двете не трябва да я пропускаш. А и аз не съм жесток по природа, правя това което е необходимо, жестокостта е ненужно, дори вредно качество за един владтел, трябва да се мисли, а не да оставяш емоциите да те владеят, разбираш ли?

Войникът кимна, личеше си, че не бе разбрал всичко, това обаче нямаше никакво значение, важното беше че бунтът беше смачкан и повторни опити бяха немислими.